Какво трябва да знаем за ортодонтското лечение ?

Ортодонтското лечение е специализиран метод в сферата на денталната медицина за корекция на деформациите и несъответствията в положението и подредбата на зъбите, зъбните редици, челюстите и в съотношенията на зъбните редици и челюстните кости.

В съвременното общество необходимостта от ортодонтско лечение нараства, като резултат от естествените еволюционни и генетични тенденции. При все повече деца се наблюдава склонност към липса на един или повече зъби, както в едната, така и в двете зъбни редици. Освен това, тъй като размерът на зъбите и този на челюстите се унаследяват самостоятелно, то много често децата наследяват челюстта на единия родител и зъбите на другия и така се получават несъответствия между зъби и челюсти, които могат да се коригират само по ортодонтски път. Разбира се, ортодонтът не лекува само малките пациенти, напротив – съвременна тенденция е да се подпомага цялостното дентално лечение на възрастните пациенти чрез ортодонтска намеса. Все пак основните усилия на ортодонтската диагностика и профилактика са насочени към децата, за да се предотврати необходимостта от провеждане на закъсняло лечение във възрастта след завършване на растежа на организма. По време на засиления растеж на организма през пубертета, тези естествени физиологични сили могат да се използват от ортодонта за повлияване растежа на челюстите и подредбата на зъбите и насочването им в правилната пос

 1.     Кога да започнем ортодонтско лечение. Важна информация за родители!

 Ортодонтско лечение може да се извърши на всяка възраст – възрастови ограничения няма, но съществуват съответни възрастови особености.

 От гледна точка на използването на естествения растеж е най-подходящо ортодонтското лечение да започне след пробива на четирите горни и долни резци на детето или около 7-8 годишна възраст. Този период е индивидуален за всяко дете, като най-добре се определя от лекуващия го зъболекар, който трябва да има възможност да следи детето още от пробива на първите му млечни зъбчета и да бъде ориентиран в състоянието на зъбите му. Така ще бъде възможно да се забележат навреме деформациите и детето ще бъде насочено към ортодонт. Родителите също трябва, наред с останалите грижи за своето дете, да обръщат внимание на видимите за тях отклонения в подредбата на зъбите или при по-тежки деформации дори промени във вида, формата и симетрията на лицето на детето. Основна грижа на родителите е и да забелязват наличието на вредни навици у своето дете, като смукане на пръст, устна или някакъв предмет, неправилно гълтане, при което езикът се показва между отворените устни, дишане през устата, което се манифестира чрез стоене и спане с полуотворена уста. Така родителят сам ще бъде мотивиран да потърси мнението на специалист ортодонт. Естествено е, че родителят може да забележи само определени нередности, докато специалистът ще прецени сериозността на деформацията.

  Периодите на продължителност на лечението са субективни и зависят както от деформацията, така и от възрастта на пациента и избраните методи на лечение. При децата в случаите на сравнително леки, предимно зъбни, деформации обикновено лечението продължава до смяната на всички временни зъби, пробива на вторите постоянни молари (около 12-13 г.) и въвеждането на зъбните редици в нормални съотношения (което може да отнеме допълнително време). При по-тежките деформации, при които трябва да се повлияе и растежа на челюстите, обикновено лечението продължава до приключване на основния растеж – т.е. до около18 г. възраст, като е възможно да се редуват периоди на активно лечение и на задръжка на резултата.

 От друга страна в периода след пубертета и в по-късните етапи от живота, когато основният растеж на организма постепенно спира, за корекция на ортодонтските деформации, вече не може да се разчита на растежа, а единствено на преместването и правилното подреждане на зъбите в зъбните редици.

 2.  Знаете ли, че ортодонтското лечение коригира не само зъбите

  Провеждането на ортодонтско лечение е изключително важно, защото с него не само се коригират отклоненията в зъбите и захапката, но също така се прави профилактика на заболяванията на долночелюстната става, която зависи от вида на захапката и разположението на челюстите и обикновено страда от отклоненията в тях. От друга страна понякога ортодонтското лечение се използва като помощно в лечението на заболяванията на долночелюстната става, тъй като след нормализиране на положението на зъбите и захапката, ставата започва на функционира в ново, по-благоприятно физиологично положение. Тези ефекти от лечението се търсят и използват и за повлияване на бруксизма или стискането и скърцането със зъби, което се появява несъзнателно обикновено нощно време, но и през деня при много хора, вследствие на стрес или физиологични причини, като дефекти в зъбните редици, челюстите, захапката,  долночелюстната става, отклонения в тонуса на дъвкателните мускули, сънна апнеа. Това идва да покаже, че връзката между бруксизма и заболяванията на долночелюстната става е силна и двупосочна. Интересен, и доскоро не широко известен, факт е връзката между сънната апнеа и нейният най-често забелязван от пациентите симптом – хъркането, и бруксизма. Нови данни, получени от американски учени показват, че ортодонтията е способна със специално конструиран апарат за бруксизъм да облекчи състоянието на сънна апнеа, тъй като двете състояния в една голяма част от случаите са свързани, и да осигури необходимия комфорт на пациентите при сън.

 3.    Как започва ортодонтското лечение

 За провеждане на ортодонтско лечение е необходима точна диагностика и добре изработен лечебен план. За целта в Дентална Клиника „Естетика“- „Илиеви дент“ ортодонтът взема отпечатъци от зъбните редици и назначава допълнителни диагностични изследвания, най-използваните рентгенови снимки на зъбите които се  използват в ортодонтията са ортопантомограма на зъбите, телерентгенография на зъбите, както и по съвременни рентгенови изследвания на  зъбит, чрез 3D рентгеново изследване. След внимателни изчисления и съобразяване с фактори от общ характер като възраст, общо здравословно състояние и заболявания, мотивация и други, локални фактори, като вид и тежест на деформацията, липса на място за подреждане на зъбите, пародонтално състояние, хигиена и др. се определя видът, етапите, и продължителността на лечението и лечебният метод.

 4.  Видове техники на лечение

  Съществуват най-общо два вида техники за лечение – снемаема и неснемаема (фиксирана).

  -  Апаратчета (снемаема техника)                              

  Снемаемата техника (апаратчета) се използва най-често при деца, при които се използва растежа и смяната на зъбите. Апаратите имат разнообразни елементи и могат да бъдат отделни за всяка челюст или един общ за двете челюсти. В зависимост от деформацията, тя може да бъде подпомогната от външен апарат (подобен на шапка), който се поставя върху главата за допълнителна опора и се носи от детето минимум 12 часа на денонощие. Понякога лечението с подвижни апарати може да протече на няколко етапа и със смяна на различни видове апарати.

Към снемаемата техника се причислява и едно съвременно течение в ортодонтията – лечението с пластмасови алайнъри (буквално ‘подреждачи’) от типа на системата Invisalign. Те представляват поредица от 20-30 шини, които се сменят най-общо на две седмици (продължителността на етапите зависи от носенето, т.е. от кооперативността на пациента). Независимо от ограниченията за използването им, този тип шини могат да заменят фиксираната техника (брекети) при случаите, в които има показания за тяхната употреба.

 -  Брекети (фиксирана техника)                                            

 Фиксираните методи за лечение най-общо представляват различните системи брекети и техните помощни устройства. Ценното при тях е, че те могат да се използват доста ефективно за финото подреждане на зъбните редици, както при възрастни, така и при деца. Има ограничения за прилагането им при малките пациенти, които са свързани с невъзможността им да поддържат ефективна хигиена, както и да спазват правилата за поведение, когато носят брекети. Съществуват различни видове и системи брекети – изцяло метални, комбинация от керамика и метал и изцяло керамични (естетични). Подходът към лечението и системата, която ще се използва зависят от деформацията и решението на ортодонта. Те от своя страна определят продължителността на лечението – средно лечението продължава около 24 месеца, но в определени случаи може да се удължи до около 30 месеца. През този период пациентите извършват регулярни посещения на интервали, определени от ортодонта – от 2 седмици до 1-3 месеца. През този период те трябва да спазват определени ограничения с цел безпроблемното протичане и по-бързо завършване на лечението - с брекети не бива да се отхапват твърди храни, плодове и зеленчуци(ябълки и т.н.) – те трябва да се консумират нарязани на парчета. Освен това дъвченето на дъвки и твърди и жилави храни (ядки, чипсове, сухари, желирани бонбони, жилаво месо и т.н.) е забранено, защото има опасност от отлепване на брекет, което връща резултата от лечението на по-предишен етап.

 5.  Хигиена

  Добрата хигиена е абсолютно задължително условие, тъй като около брекетите се задържа много плака, а това благоприятства развитието на кариес. За целта са разработени специални четки за зъби, междузъбни четки за почистване около брекетите и конци с твърд водач, за почистване между зъбите. Много важно е използването на антиплакови и антикариесни пасти и води за уста, а използването на избелващи пасти и продукти не е препоръчително по време на лечението.

 6.  Задържане на постигнатия резултат                                                                

 След завършване на ортодонтското лечение настъпва един период на задържане на постигнатите резултати, известен като период на ретенция. Макар ортодонтското лечение да има известна продължителност, тъканите на организма се преустройват бавно. Съществува непрекъснат стремеж за възстановяване на първоначалната, установена с години позиция. За да се запази новото положение на зъбите, постигнато след лечението, се използват допълнителни апарати, наречени ретайнери. Те биват фиксирани (залепват се от вътрешната страна на зъбите и наподобяват много фини ленти, които задържат зъбите в новата позиция) и подвижни – биват различни видове, но най-често използваните наподобяват ортодонтските апаратчета за деца, изработени са от пластмаса и тел или са силиконови шини, които обхващат всички зъби. Сроковете на ретенция са различни за различните възрасти и деформации, но най-общо е задължително ретенционните апарати да се носят поне 2 год. (с променящ се режим на носене). При растящи пациенти продължителността е поне до края на активния растеж, а при възрастни, особено с пародонтални проблеми, е препоръчително ретенцията да се удължи за неопределено време. При неспазване на периодите и продължителността на ретенция, се получава рецидив или връщане на резултата. Той е неизбежен след ортодонтско лечение, ако не се осигури адекватна ретенция. Тук идва голямата отговорност на пациента, която се изразява в правилно спазване на инструкциите на ортодонта и носене на апаратите по правилната схема. Неприятното при рецидива е, че той може да се коригира само чрез повторно ортодонтско лечение.

 7.  Важна информация за ортодонткото лечение

  Пациентите, които са насочени към ортодонтско лечение трябва да бъдат запознати с няколко важни моменти обяснението на които ще получите от ортодонта в  Дентална Клиника „Естетика“- „Илиеви дент“:

 1. Твърдението, че ортодонтските апарати предизвикват кариес е напълно неоснователно - не апаратите, а неадекватната хигиената причинява кариес. Ето защо при започване на лечение трябва да се извърши мотивация и обучение на пациента за правилна хигиена.

  2. Друго важно съображение е набавянето на място за подреждането на зъбите при недостиг на такова. В зависимост от липсата на място има два варианта то да се осигури – чрез т.н. стрипинг (отнемане на минимални количества от емайла на зъбите, до0.5 мм, в страничните им участъци, което е напълно невидимо и безопасно от гледна точка на здравето на зъба) или чрез изваждане (екстракция) на определени зъби, като ортодонтът определя кои и колко зъби ще се вадят в зависимост от недостига на място. 

 3. Всеки ортодонтски пациент трябва да бъде подготвен, че на някой етап от лечението му, ще се наложи изваждане на зъби, ако не за осигуряване на място, то поне за предотвратяване на рецидив в последствие. За целта след завършване на лечението, мъдреците, които не са пробили и не са нормално подредени в зъбната редица, се изваждат. В противен случай те могат дазапочнат да пробиват и да предизвикат струпване на зъбите поради недостиг на място.

  4. Съществуват определени противопоказания за извършване на ортодонтско лечение. Някои от тях са абсолютни, други не са категорични. При отделните случаисе решава индивидуално. Основен проблем може да бъде лошата хигиена и нежелание или невъзможност за подобряването й (например при някои заболявания – психически и физически, като това противопоказание не е абсолютно, а просто изисква много грижи от страна на грижещите се за пациента). Трябва да се вземе предвид и състоянието на съзъбието - едно податливо на развитие на кариеси съзъбие не е подходящо за фиксирана техника на лечение.

 Като цяло ортодонтското лечение се използва като помощно при лечение на пародонтални проблеми, но за започването му се изисква определена степен на контрол върху протичането им. Следователно неконтролираните пародонтални състояния се явяват временно противопоказание за лечение до повлияването им. При откриване на новообразувания и кисти на челюстите трябва винаги много внимателно да се пристъпва към планиране на лечението след консултация с хирург и то зависи от неговото становище. Един голям раздел съображения, които трябва да се имат превид, са проблемите и заболяванията на долночелюстната става. При съществуващи и диагностицирани такива трябва да се подходи внимателно към лечението, което в повечето случаи се отразява благоприятно на състоянието на ставата, но може да предизвика и задълбочаване на проблема.

 Заключение

 В заключение ортодонтското лечение е съвременен метод за подпомагане на общото дентално излекуване на пациента, който е с дълготрайни и физиологично благоприятни резултати, когато е правилно проведен. То е показател за отношението на пациента към собствената му личност и отразява грижата за собственото му здраве.